Бяс

Бясът е остра заразна болест по животните и човека, която се предава чрез ухапване. Характерезира се с тежки нервни смущения (възбуда, парези и парализи) и завършва със смърт. Причинява се от вирус. Устойчивостта на вируса е много висока. При температура до 5 C се запазва до 1 година, а при замъзяване може да се съхрани над 2 години. Чувствителен е на топлина, пряка и разсеяна слънчева светлина и на гниене.

Засягат се всички бозайници, но най - често боледуват хищниците (лисици, вълци, чакали, мечки, язовци), поради начина им на живот и възможността за лесно предаване на вируса (при хапане). Източник на заразата са болните от бяс животни. Вирусът се съдържа в най - голяма степен в главния и гръбначния мозък, слюнката и слюнчените жлези на болното животно. Допуска се възможност и за заразяване чрез въздуха (в дупките на лисиците) и при човека при попадане на вируса по лигавицата на горните дихателни пътища. Инкубационният период е с твърде различна продължителност от 7-14 до 90 дни, а понякога 1-2 години. Отделянето на вируса в слюнката може да настъпи до две седмици преди проявата на първите признаци на болестта.

Бясът на се лекува. При проява на признаците на заболяване процесът е необратим. При ухапване от болно животно или скитащо куче трябва да се ивърши незабавна ваксинация. При възможност съмнителното за бяс животно се изолира и наблюдава 15 дни. Ако през това време не покаже признаци на заболяване, ваксинирането на хора може да се преустанови.