Българско гонче

Българското гонче е признато за сомостоятелна порода от Международната федерация по кинология. Много често се е срещало в района на Лудогорието, откъдето идва и другото му наимонование - лудогорско гонче. Средно по рамери куче с елегантно, пропорционално развито тяло и дълбок гръден кош. Главата е средно голяма със слабо изразен стоп. Носът е черен, а очите - кафяви. Ушите са средно дълги, висящи със заоблени върхове. Опашката е сравнително дълга. В спокойно състояние виси надолу, но при възбуда се носи над нивото на гърба. Косъмът е къс и гладък, прилепнал по тялото. Окраската е лъскавочерна, със светлокафяви гърди, бузи, устни и вътрешната част на краката. На гърдите и по лапите са допустими малки бели петна до 3 см. Българското гонче е със силно обоняние, упорито и издръжливо. Използва се за лов на диви свине. Преследва спокойно дивеча с постоянно, звучно облайване.