Стенният гущер се среща по припечни скалисти места, зидове.
Тялото на стенния гущер е удължено и завършва с дълга опашка. Главата му е свързана с тялото чрез ясно обособена шия и може да се върти на всички страни. Тялото е покрито с рогови люспи. Те го предпазват от нараняване и изсъхване. Роговата покривка периодически се сменя.
Крайниците на стенния гущер в сравнение с плавниците на рибите са удължени и начленени. Те обаче не са добре развити и не могат да повдигнат тялото. Затова то се влачи, откъдето тези животни са получили името си влечуги. Пръстите имат остри нокти и гущерът може да се катери по скалите.
Стенният гущер се храни с дребни насекоми и паяци.
Гущерът се опложда вътрешно. Той снася яйца, богати на жълтък, достатъчен да изхрани зародиша. Затова не се развива ларва. От яйцата се излюпват напълно развити гущерчета, които са способни да водят самостоятелен живот.
